Кое е най-характерно за психологията на спора?

Психология на спора.

В спора има една тънка психология, която едва ли често осъзнаваме в отношенията си с другите хора - много често най-близкото ни обкръжение. Спорът е ежедневно и даже, може да се каже - ежеминутно състояние на отношенията между хората. Непрекъснато някой казва едно, друг му противоречи, трети оспорва ... Ако малко се задълбочим в психологията на такива дебати, постепенно ще започнем да забелязваме в тях два вида изказвания:
  • а) твърдения;
  • б) аргументи.
 

Твърдения.

Ето един пример за твърдение: "Слънцето изгрява в полунощ от север и залязва когато си поиска на югозапад." Твърдението е едно произволно (но УДОБНО за нас) изказване, което не е подкрепено или потвърдено от никакви факти и доказателства. Възниква въпроса, дали хората правят толкова произволни твърдения, които очевидно не са верни? Колко често го правят? И защо го правят?

Аргументи.

Ето един пример на аргумент: "Слънцето изгрява всяка сутрин между 6 и 8,5 часа от изток и залязва всяка вечер между 17,30 и 20,00 часа на запад, според хилядолетните наблюдения на хората, прецизирани от многобройни изследвания на учените."

Аргументът е обмислено изказване, което е потвърдено от едни или други обективни факти, наблюдения и изследвания. Същите въпроси изникват и за използването на аргументи от страна на хората - кога, защо и колко често ги използват?

Достоверни аргументи.

Очевидно е, че за обективното разрешаване на един спор значение имат само максимално достоверните аргументи. Но също е очевидно, че в преобладаващата част от случаите, изказванията не са такива. И тук става дума за психологията на икономичността.

Защо да влагаме в един спор много усилия (което се изисква при аргументирането - четеш, проучваш, експериментираш, правиш проби-грешки...), при положение, че е възможно да се наложим бързо (икономично) или със сила или със каквито и да са твърдения (изсмукани от пръстите), стига да изглеждаме (на външен вид) достатъчно авторитетни, категорични, непоклатими?

Маскировка на твърденията.

Естествено, тук възниква необходимостта от маскировка на твърденията ни така, че те да изглеждат като аргументи, иначе няма как да ни приемат твърде насериозно. В този смисъл, често срещана (магическа) практика е, даже много сериозно и авторитетно изглеждащи хора, да прибягват в различни спорове до непроверени твърдения, които обаче изречени със съответния категоричен и безапелационен тон, звучат като неоспорими аргументи. И така стигнахме до манипулацията.

Псевдоаргументи за печелене на спор.

Затова, че човек просто го мързи (накарай мързеливия на работа, за да те научи на акъл), той постоянно прибягва до всевъзможни психологически манипулации (известни през вековете като магия), така че с псевдо аргументи (неверни твърдения, изказани със съответния категоричен и авторитарен тон) да печели по максимално икономичен начин спорове в ежедневието си.

Тази стратегия на живот, макар и икономична в краткосрочен план, е крайно безперспективна в дългосрочна перспектива и е довела до провала на даже не една държави по света. Тя проваля и нас в момента, но това вече е тема на друг вид, интересни политически разсъждения, които е очевидно, че е необходимо скоро също да се появят под формата на блог.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Няма коментари:

Публикуване на коментар