Кое е най-характерно за психологията на спора?

Психология на спора.

В спора има една тънка психология, която едва ли често осъзнаваме в отношенията си с другите хора - много често най-близкото ни обкръжение. Спорът е ежедневно и даже, може да се каже - ежеминутно състояние на отношенията между хората. Непрекъснато някой казва едно, друг му противоречи, трети оспорва ... Ако малко се задълбочим в психологията на такива дебати, постепенно ще започнем да забелязваме в тях два вида изказвания:
  • а) твърдения;
  • б) аргументи.
 

Твърдения.

Ето един пример за твърдение: "Слънцето изгрява в полунощ от север и залязва когато си поиска на югозапад." Твърдението е едно произволно (но УДОБНО за нас) изказване, което не е подкрепено или потвърдено от никакви факти и доказателства. Възниква въпроса, дали хората правят толкова произволни твърдения, които очевидно не са верни? Колко често го правят? И защо го правят?

Аргументи.

Ето един пример на аргумент: "Слънцето изгрява всяка сутрин между 6 и 8,5 часа от изток и залязва всяка вечер между 17,30 и 20,00 часа на запад, според хилядолетните наблюдения на хората, прецизирани от многобройни изследвания на учените."

Аргументът е обмислено изказване, което е потвърдено от едни или други обективни факти, наблюдения и изследвания. Същите въпроси изникват и за използването на аргументи от страна на хората - кога, защо и колко често ги използват?

Достоверни аргументи.

Очевидно е, че за обективното разрешаване на един спор значение имат само максимално достоверните аргументи. Но също е очевидно, че в преобладаващата част от случаите, изказванията не са такива. И тук става дума за психологията на икономичността.

Защо да влагаме в един спор много усилия (което се изисква при аргументирането - четеш, проучваш, експериментираш, правиш проби-грешки...), при положение, че е възможно да се наложим бързо (икономично) или със сила или със каквито и да са твърдения (изсмукани от пръстите), стига да изглеждаме (на външен вид) достатъчно авторитетни, категорични, непоклатими?

Маскировка на твърденията.

Естествено, тук възниква необходимостта от маскировка на твърденията ни така, че те да изглеждат като аргументи, иначе няма как да ни приемат твърде насериозно. В този смисъл, често срещана (магическа) практика е, даже много сериозно и авторитетно изглеждащи хора, да прибягват в различни спорове до непроверени твърдения, които обаче изречени със съответния категоричен и безапелационен тон, звучат като неоспорими аргументи. И така стигнахме до манипулацията.

Псевдоаргументи за печелене на спор.

Затова, че човек просто го мързи (накарай мързеливия на работа, за да те научи на акъл), той постоянно прибягва до всевъзможни психологически манипулации (известни през вековете като магия), така че с псевдо аргументи (неверни твърдения, изказани със съответния категоричен и авторитарен тон) да печели по максимално икономичен начин спорове в ежедневието си.

Тази стратегия на живот, макар и икономична в краткосрочен план, е крайно безперспективна в дългосрочна перспектива и е довела до провала на даже не една държави по света. Тя проваля и нас в момента, но това вече е тема на друг вид, интересни политически разсъждения, които е очевидно, че е необходимо скоро също да се появят под формата на блог.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Коя е идеалната за Вас професионалната ориентация?

Психология на приоритетите.

Коя е идеалната за Вас професионалната ориентация, която ще гарантира успеха Ви? Това произлиза от тънката психология на Вашите приоритети, която ще Ви разкрие най-подходящото за Вас поле за професионална ориентация, така че да Ви осигури решително предимство за постигане на успех?

Ето техниката за професионална ориентация: 

Напишете върху лист хартия списък на 10 - 15 неща, които считате, че са най-важни за Вас. Като например:
  • - работа;
  • - пари;
  • - семейство;
  • - хоби;
  • - образование;
  • - развлечения и т.н.
До къде я докарахте с писането? Вярвам, че се стараете достатъчно и че сте обективни, колкото и това да е условно в психологията. Нека сега да подобрим нещата с Вашия списък. Целта е да откроите от сивото ежедневие онова, което е най-важно за вас.

Съкратете списъка с важните неща.

Започнете да съкращавате списъка от най-маловажните за Вас точки докато го докарате до 2 - 3 неща и ги класирайте според тяхната важност за Вас. Ето, това е вашето поприще за професионална ориентация. Но тук има някои тънки психологически моменти. Опитайте се да ги разберете, защото те изцяло ръководят и определят качеството на Вашия живот.

Но ако проявявате интерес в областта на семейството, децата, обзавеждането на дома ... Всичко това възможно ли е да става по почина "Направи си сам"? Ако имахте повече пари, нямаще ли да Ви е по-лесно да се занимавате с любимата си област на изява?

Ако основния Ви интерес е в областта на развлеченията, как точно го реализирате? Като ежедневно харчите пари за различни забавления? Или като организирате такива забавления за други хора, които Ви плащат за това?

Ако семейството е важно за Вас и с пари може да постигнете много повече за него, защо печеленето на пари не е на първо място във Вашия списък?

Ако обичате да се забавлявате, защо това изпразва постоянно Вашия джоб откъм пари, а не е обратното - да пълни джобовете Ви с пари?

Това е психологията на двойния стандарт, на двете страни на монетата.

Как виждате парите?
  • А. Откъм лицевата им час - как идват към Вас (получавате пари)? или
  • Б. Откъм гърба им - как си отиват от Вас (давате, плащате пари)?
Разсъждавайте поне 10 минути дневно върху отговора на тези въпроси.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

"Времето е пари!" - Психология на времето.

Психологически феномен ли е времето?

Много хора са чували, че "Времето е пари!", но са единици тези, които съвсем точно знаят за какво става дума. Да вземем за пример Вашата заплата. Да допуснем, че получавате 700 лв на месец. Това много ли е или малко. Реално погледното, тези пари са горе долу колкото за обичайните Ви консумативи през месеца (храна, вода, ток, бензин, телефони, дрехи, интернет ...) .

Да изчислим колко са тези пари за една година - 12 месеца х 700 лв = 8400 лв. Това сега как е? Определено е повече от 700 лв. И с тези пари определено могат да се купят повече неща - компютър, кола, гараж. .. А ако изчислим тези пари за едно време от 30 години? 8400 лв х 30 години = 252000 лв, четвърт милион! Това вече е съвсем друго и в този случай говорим за съвсем различни възможности.

Започвате ли да схващате идеята за времето и парите? 

Ако е толкова очевидно че "Времето е пари", защо тогава толкова малко хора прилагат това правило или се възползват от него? Ето това е психологическия феномен. Хората не могат да мислят и действат в дългосрочен план. Те предпочитат да се напрегнат с пускането на един фиш за поредния Джак-пот и толкова. За следващия Джак-пот (след 1 - 2 години) се надяват и даже без да са пуснали фиш. Наистина е учудващо колко много хора си мислят, че са вечни. Истината е, че средната продължителност на живота е 65 - 70 години.

Затова сега си представете, че присъствате на своето погребение.

И да предположим, че след погребението вече няма никакви там прераждания, животи след смъртта, задгробен живот и др. подобни. Т.е. представете си, че живота Ви си е отишъл завинаги. И сега трябва да произнесете прощалното слово за себе си. Какво ще кажете за себе си? С какво ще Ви запомнят? Какво ще оставите на хората? На близките си?

Според мен това е един много поучителен психологически експеримент. Убеден съм, че той би могъл да Ви отвори очите за това, колко безперспективно е цялото това отлагане на задачи, на мечти ... за да ги свършите или постигнете в някакво неопределено бъдеще, което утре може да е свършило за Вас окончателно.

Напишете своето прощално слово.

Замислете се! Напишете своето прощално слово и от този момент нататък започнете да цените времето, с разбирането, че то НЕОМОЛИМО изтича между пръстите Ви. Така съвсем ясно ще разберете, че нямате никакво време за губене, още повече за разни там дреболии и ще се концентрирате върху постигане на главното послание в своя живот - Вашето прощално слово! Memento mori! Помни смъртта! Помни, че ще умреш! Затова не си губи времето за дреболии.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Психология на успеха.

Каква може да е е психологията на успеха, прилагана толкова систематично в страните по света?

  • - Добро планиране, 
  • - много и здрава работа, 
  • - голяма упоритост, стигаща понякога до магарешки инат 
- ето това правят всички преуспяващи "заработвайки" своя успех.

Ако изучим психологията на растеж, използвана от "момчета" като Тед Търнър, Бил Гейтс и Рос Перо, с която те са станали богати, ще установим че тя не е по-различна от тази, която сме описали тук, по-долу.
Направете тази психология за действие своя собствена стратегия, защото това е начина, който използват днес всички преуспели хора, както в България, така и по целия свят и съвсемВръзка скоро и Вие ще се наредите сред преуспяващите.

Но преди всичко е необходимо вече да сте определили в какъв бизнес ще се развивате. Ако нямате никаква представа, погледнете нашите идеи за собствен надомен бизнес - там ще откриете десетки различни възможности.

Подгответе си нужния бизнес план и да стартираме по пътя към успеха.


Стъпка 1: Започнете първия си бизнес проект.

От него ще израстне всичко. Той има и много силно психологическо значение за цялостния Ви успех, защото е установено, че човек се учи от своите успехи. Затова първия Ви проект трябва задължително да е успешен.

Започвате като собственик-оператор. Т.е. сами си да работите, без работници - изцяло самостоятелно. Това ще направи режийните ви разноски малки и ще ви позволи да сте много конкурентоспособни.

Стъпка 2: Инвестирайте веднага цялата печалба обратно в бизнеса си, 

докато си издълбаете полагащата ви се ниша на пазара и се наложите сред клиентелата.

Стъпка 3: Станете работодател.

Наемете един или двама души, а ако се налага и повече. Това се налага да го направите, защото като работодател, вие ще изграждате своето богатство не само въз основа на своите предприемачески усилия, но и от усилията на хората, които ви помагат в това начинание.

Т.е. така прилагате психологията на лоста - с малко лично усилие постигате голям резултат. Ако за Вас работи един служител или работник, ефекта примерно е единица. Ако Ви работят 10 души - ефекта е 10. Ако организирате работата на 1000 души персонал - ефекта става 1000 и т.н.

Стъпка 4: Поставете управител.

Като напъпващ мега-предприемач вие не бихте желали да бъдете спъван от дребни детайли, които може да урежда и някой друг.

Нещо повече, с наемането на компетентен мениджър, който да се ангажира с ежедневните проблеми на вашия бизнес, вие ще имате възможност да разполагате с повече свободно време, за да се концентрирате върху психологията на растежа - оглеждането за нови възможности и нови пътища за разширяване на империята ви.

Стъпка 5: Разнообразявайте.

Повечето успели предприемачи развиват дейността си в много посоки, подобно на паяжина. Съвсем просто е, повече различни предприемачески начинания, повече шансове някои от тях да заработят успешно и да Ви компенсират загубите от неуспешните начинания. Както е казано "Не слагай всичките си яйца в една и съща кошница.".

Стъпка 6: Капитализирайте пазара си.

Потърсете и други начини за изкарване на пари от бизнеса, който вече имате. Например, ако продавате успешно една модна риза, имате добри шансове на същите клиенти (на същия пазар) да предложите и елече, вратовръзка, панталон, костюм, колан, ръкавели... Така ще спечелите значително повече пари.

Стъпка 7: Продавайте права.

Развитието на успешен бизнес не е лесна психологическа задача. Много успели предприемачи започват да продават правото да се работи по тяхната схема (франчайзинг) в други райони на страната или даже в чужбина. И в това има много логика и най-вече психология, защото непредприемачите също са хора, искат да спечелят, но по начин, който е в значително "по-смлян" вид.

Други преуспели хора продават лицензи за започване на същия вид бизнес, но в други страни. Американските ресторанти за бързо хранене на Макдоналдс го правят много успешно. Те печелят милиони долари, като продават права за свой тип ресторант. Защо и бьлгари да не направят същото с някои наши национални специалитети (кебапчета, кьрначета, боб чорба, шкембе ит.н.)?

Стъпка 8: Станете Председател на борда - върхът на сладоледа.

След като веднъж сте стигнали до тази последна стьпка, вие повече няма да „работите“. Вие ще се оттеглите от ежедневните операции по вашият бизнес, но ще делегирате повечето от работата на вашият борд на директорите, както и на своите мениджъри. Плащайте им да тичат по текущите ви дела, докато вие просто вземате решенията.

Управление от дистанция.

И най-добрата част настьпва, когато като повечето многомилионни компании, вие започнете да управлявате своя бизнес „от дистанция“, било то от голф игрището или от слънчевите Кариби. Най-върховната част от този план в осем стъпки е в това, че той може да бъде започнат веднага, още сега. Не се притеснявайте.

Не забравяйте, че някои от най-великите понастоящем компании са тръгнали от кухненската маса, почти без пари. Вие също можете да го направите. Следвайте горният план. И след година, две или десет, кой знае докъде можете да стигнете и колко богати можете да станете, като председател на борда или да речем като мажоритарен собственик.

Вие можете да преуспеете независимо от своето минало и от сегашното си положение, независимо какво е образованието или квалификацията ви. Всичко е въпрос на положителна психическа нагласа.

Стига идеите ви да са реалистични - вие просто можете да ги реализирате по горната схема. В това няма никакво съмнение. Но ако започнете веднага. Иначе психологията на колебанието е също могъща сила, която е провалила не една или две мечти.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Житейският кръстопът като начало на успеха.

Психология на житейския кръстопът.

Нека да разгледаме психологията на житейския кръстопът, като основополагащо начало на успеха на отделния индивид, в която има и не малко психология на промяната. Животът на всеки човек се състои от отделни фази:
  • - детство,
  • - училищно възпитание,
  • - професионална ориентация,
  • - творчество, работа и културен живот,
  • - оттегляне от активни обществени отношения...
Често по този път ни се сервират малки и големи изненади - в личен и обществен план, нарушаващи естествения ритъм на тази кратка и ясна схема.

Справяне с обратите в живота.

И тук на преден план излиза способността ни да се справяме с настъпилите обрати по един спокоен във физическо, емоционално и духовно отношение начин, благоприятстваш най-силно нашето душевно здраве и гарантиращ ни систематичното постигане на успехи.

Наблюдавайки живота около нас, не е трудно да стигнем до заключението, че житейските кръстопътища крия сериозни рискове от неуспешен преход. Всеки е попадал в подобна ситуация, с много съмнения за правилната посока и всеки може да наблюдава многобройни промени около себе си, когато тази посока не е била намерена.

Стрес от приспособяването.

Този процес на приспособяване към новата психологическа обстановка в живота ни не рядко е съпроводен от сериозен стрес, значителен хаос, множество страхове и несигурност. За съжаление, мнозина остават в примката на старото, на догмите и на предразсьдьците, като по този начин не успяват да се възползват от възможностите, предлагани от новата фаза.

В някои случаи (които съвсем не са редки) даже не осъзнават наличието на такива възможности. И така съвременното темпо на промените, само след година - две, ги изоставя на нивото на хора от "каменната ера".

Важни стъпки пред житейските кръстопътища.

Човекът оказал се на кръстопът в живота, трябва да намери сили в себе си и да направи някои важни стъпки:

1. Необходимо е да осъзнае края на определен етап. 

По този начин, един вид да загьрби миналото, да си разчисти сметките с него, да осъзнае психически, че вече е приключил с това. Да престани да подхранва каквито и да са надежди, че нещо може да се възстанови, защото всяко начало е свързано с край. Старите връзки и взаимоотношения, навици и принципи трябва да се оставят в по-дълбоките пластове на паметта. Както казваме - да се забравят (макар че по принцип нищо не се забравя). И това трябва да е съвсем съзнателен, а не привиден процес.

2. Следващата стъпка е внимателно да се навлезе в неутралната зона. 

Така се създава основната предпоставка за реализиране на новата перспектива. На този етап трябва:
- да си изясним накъде тръгваме ;
. по какъв начин ще стигнем до целта.
Житейските кръстопътища са шанс за промяна на посоката и за ускоряване на нашето развитие.

3. После е необходимо

  • - да се изготви списьк на новите идеи и възможности,
  • - за да бъдат те внимателно проучени, за да може правилно
  • - да се осъществи ориентирация в новата ситуация.
По този начин се стьпва с двата крака на здравата почва на реалността.
Необходимо е също да се премисли - какви средства и ресурси са на разположение и как е най-добре те да бъдат използвани.

4. Пренареждане областите на успеха.

Всичко това дава възможност да се пренаредят областите на успех на индивида, съобразно новата ситуация. Така се стига и до определяне на новите цели и критериите за тяхното постигане. С други думи, нахвьрля се сценария за по-нататьшното личностно развитие.

5. Загърбване на старото.

И накрая, след цялата тази подготовка, следва да се пристъпи смело в новата фаза. Загърбва се неосъщественото до дадения момент, без обремененост с вече изживяното, с поставена нова цел на хоризонта - остава да се прекрачи прага на следващия житейски период.

Етапи от живота на човека.

Тези чисто психологически стъпки могат да намерят аналог в ритуалите за преходните етапи от живота на човека (детство, възмъжаване, зрялост, мъдрост...) още в най-древните човешки обществени взаимоотношения.

И тъй като в модерното общество липсват такива ритуали, улесняващи навлизането в дадена нова житейска фаза, всеки от нас трябва сам да се справя с кризите и с промените на посоката и ако трябва да си създаде свои, лични такива ритуали и то час по скоро.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Поемете управлението на живота си.

Поемане на инициатива.

В психологията от съществено значение е да поемете инициативата в управлението на своя живота в собствените си ръце. Има и други неща които са важни за успеха Ви, но умението да се владеете е от съществено значение. И за това има един съвсем прост начин.

Мотиви за поведение.

В днешно време, в живота Ви съществуват твърде много и предимно външни въздействия и фактори, които мотивират поведението Ви или по-скоро липсата на такова. Така често изпадате в състояние на стрес или непродуктивност, когато не сте в състояние да владеете постъпките и поведението си.

Непрекъснато изникват ситуации, че „трябва“ нещо да свършите, че сте „длъжни“ да се държите еди-как си, че се „налага“ да отидете някъде ... Наистина ли сте като пеперудките, които отиват в посоката, в която ги духне вятъра? Разбира се, че не е така! Решението е заложено в самите Вас.

Поемете управлението на живота си.

Просто трябва да поемете управлението на живота си в свои, собствени ръце. Знам, че е възможно това да Ви прозвучи твърде опростено, изтъркано или банално, но това действително е решението! Опитайте!

Когато имате за решаване някаква задача - да се обадите на някой, да свършите нещо от безбройните си ежедневни ангажименти ..., спрете за момент и си задайте един прост въпрос:
  • - „Аз действително ли искам това да стане?“,
  • - „Точно това ли е моето желание?“,
  • - „Това дали е в съответствие с моите цели и разбирания?“
  • - "Това ли е моят план за живота?"
  • - "Кого обслужвам с тези си действия?"
  • - "Каква ми е изгодата да правя всичко това?"
  • - "Наложително ли е да съм тук?"
  • - "Кой определя моето поведения?"
Понякога отговорите на тези въпроси не са много лесни, даже не е лесно да си ги зададете. Но ако вникнете в същността на това решение и ако упорствате достатъчно, можете да го превърнете в привичен подсъзнателен процес.

При всеки случай се опитайте да осъзнаете:

  • - Вие ли искате да се свърши нещо или някой друг го иска?
  • - Защо е необходимо да го направите? Точно защо?
  • - Точно Вие ли трябва да го направите или Ви го натрапват?
Постепенно тези въпроси ще Ви помогнат да разберете дали се владеете или психиката Ви е постоянно под въздействието на случайните външни обстоятелства. Дали Вие ги управлявате или те управляват Вас. Знам какво ще си кажете: "В живота има неща, които не могат да бъдат управлявани."

Винаги имате избор.

Това обаче е АБСОЛЮТНО НЕВЯРНО! Винаги имате избор, стига да сте готови да посрещнете ПОСЛЕДИЦИТЕ от своите съзнателни действия. Даже в случаите, когато сте решили да не вземате решение, Вие точно това правите - вземате решение.

Надявам се, че тази процедура на саморазпитване и самоизясняване дали се владеете във всяка една ситуация от живота си, ще се превърне в ценно упражнение за Вас, което ще Ви следва постоянно. Усвоете го още тези дни и вижте как ще се чувствате. Или според психологията на шопа: „Аз тази работа мога да я свърша, а мога и да не я свърша.“
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Психология на фокусиране или принципа на успеха.

Да бъдете или да не бъдете? Това е психологическия Хамлетов въпрос. 

На една работа ли да работите или да се подсигурите на повече места. Един бизнес ли да развивате или да обхванете няколко? Тези въпроси са от решаващо значение за Вашето развитие и напредък. В България е прието човек да разбира от всичко - футбол, политика, философия, ремонт на ел. уреди, отглеждане на зеленчуци и пилета, шиене на гоблени, готвене, автомобили, и т.н.

В Западна Европа и Америка, като си купят мебели, наемат специална фирма за пренасянето и сглобяването, а когато им изгори крушката, търсят ел. техник да я смени. У нас е прието, когато регистрирате фирма, в предмета на дейност да впишете всичко, което Ви дойде наум. След това сядате с приятели и се сещате за още неща, които добавяте.

А накрая разгръщате Държавен вестник и от публикациите в него добавяте всичко, което до момента сте пропуснали. Такива фирми у нас има регистрирани над 400 000 (даже се говори за 1 милион). В Америка има фирма, която повече от столетие произвежда само и единствено дъвка. От няколко години тя масово навлиза и на нашия пазар, а само за 2000 г. има оборот над 1 млрд долара (само от дъвка!)!

Не бива всички яйца да се носят в една кошница.

Последните десетилетия на нескончаеми промени и реформи, наложиха повсеместно разбирането, че ако осъществявате няколко дейности и по различни причини, някоя от тях закъса, останалите могат да Ви компенсират възникналите затруднения. В този смисъл е придобила популярност пословицата, че “не бива всички яйца да се носят в една кошница”.

В модерния мениджмънт съществува концепцията за диверсификацията (разпръсване) на бизнеса, с цел да се минимизират рисковете от евентуално бъдещо неблагоприятно развитие. Но истината е, че най-известните личности в историята на бизнеса са преуспели, развивайки една-единствена дейност:
  1. Хенри Форд - автомобили;
  2. Пол Гети - петрол;
  3. Бил Гейтс - софтуер;
  4. Уорън Бъфет - инвестиции в собственост;
  5. Доналд Тръмп - недвижими имоти.
От класацията на Форбс, стоте най-богати хора на планетата, с изключение на двама, са станали милиардери, разчитайки само на един приходоизточник.

Концентрацията, във всички случаи, е за предпочитане пред разпръскването.

И обратното, ако сте посредствени, попадате в доста конкурентна среда - посредствени хора наоколо има колкото колкото си искаш, които "правят" нищо, за да им е по-лесно. Затова препоръката е, дръжте само един коридор, гледайте Бил Гейтс и ще разберете какво Ви чака. Много наши “майстори” в бизнеса, като спечелят някой лев, какво започват да правят? Да се разширяват, да навлизат и тук, и там, и във всичко. Накрая какво става? Нищо.

Примери - колкото искате на залезли звезди в нашата родна действителност. И все пак, наистина ли само с едно нещо трябва да се занимавате, за да успеете? Да! Само с едно, но както трябва! Макар, че от време на време трябва да се отдавате на приятна странична дейност или хоби, за почивка. Без да очаквате от нея да Ви носи печалби, още по-малко, да Ви издържа.

С много дини, под една мишница, далеч не се стига!

Както е казано “С много дини, под една мишница, далеч не се стига!”. Затова, психологията на концентрацията е от решаващо значение за Вашия успех. Концентрирайте в едно направление. После пак се концентрирайте. И на края се концентрирайте още и още ...
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Психологията на успеха гласи:

Коя е психологията на успеха?

"Радвай се на това, което имаш." или това е психологията на задоволството. Човек трябва да се радва на това, което има, а не да търчи подир онова, което няма. Това е основополагащ принцип на психологията, доказан по безспорен начин, в продължение на хилядолетия.

"Не е нужно да търчиш подир това, което ти харесва, а да харесваш онова, което вече имаш." Това е съвсем просто правило и като такова - трудно се разбира и още по трудно се постига. Колкото и да сме еднакви като вид (човеци), все пак всеки човек има свои характерни отлики от останалите хора, по които го разпознават като индивид.
 

Характерни особености.

Някои от тези особености са видими и очевидни - цвят на кожата, на косата, на очите. Тембър на гласа, височина, тегло... Други, най-често психологически характеристики, не са чак толкова очевидни, но съществуват.

Всеки знае за себе си, че има неща, с които се справя по-добре, по-лесно. А има и ситуации, в които се затруднява. Едни са силни по литература, други по математика. Трети предпочитат ръчна  работа, на село. Четвърти са поети, писатели, художници.

Силни и слаби страни в характера.

Общото в тези ситуации е, всеки човек има свои силни или слаби страни. Силните страни се появяват поради определено предразположение на човека или поради повече работа в дадено направление, или поради стечение на обстоятелства, или поради особености на средата, към която сме се приспособили.

Слабите страни са качества, които не са ни присъщи, не сме ги развивали специално, средата не е налагала да ги прилагаме и тренираме... И тук възниква въпроса: С какво бихме могли да се изявим в обществото?

С това, което можем, което ни се отдава? Или с това, което не можем? Отговорът е очевиден - с това, което можем. Това е най-лесния и пряк начин да ни забележат, да ни оценят, да се харесаме, да сме полезни.

Но очевидно психологията не е на това мнение. 

Милиарди хора по планетата, всеки божи ден се занимават с неща, които не са им присъщи, които не могат да правят, за които си нямат никаква представа как стават. И понеже целта на тази тема не е да пишем научни дисертации, а да споделяме практически наблюдения от непосредствения ежедневен опит, с надеждата, че те ще са Ви от полза, затова повече няма да задълбаваме в причините, а само ще го кажем директно:

Ако искате да постигнете успех в обществото, правете това, което можете. 

Там, където вече сте се доказали. И обратното, ако искате окончателно да се провалите, опитвайте се да правите неща, които преди не сте правили. Така ще се чувствате много горди, че сте направили още нещо, което преди не сте можели. Но това ще го знаете Вие и най-много - Вашите близки.

Психологията на успеха гласи - Радвай се на това, което имаш. Прави това, което можеш. Не си хаби силите да тичаш подир неща, които нямаш. Прилагай това правило за всичко в своя живот - личен план, семейство, жилище, автомобил, работа, политика .... Така с времето и Вие от собствен опит ще се убедите, че казаното е въпрос на чиста психология и е по-добре да я следвате, отколкото да я отхвърляте.